Ако станем жертва на източване на пари от банковата ни карта, могат да ни бъдат възстановени суми над 300 лева. Ако сме изгубили по-малка сума, щетите остават за наша сметка, освен ако нямаме застраховка. Поне така е записано в закона. Защо обаче банката не . . . → прочети цялата статия: Как да се предпазим от източване на банковите ни карти]]> Как да се предпазим от източване на банковите ни карти

Ако станем жертва на източване на пари от банковата ни карта, могат да ни бъдат възстановени суми над 300 лева. Ако сме изгубили по-малка сума, щетите остават за наша сметка, освен ако нямаме застраховка. Поне така е записано в закона. Защо обаче банката не е длъжна да възстанови ни парите и как трябва да защитим правата си?

Случаите на източване на банкови карти зачестяват все повече и най-вероятно тази тенденция ще продължи с все по-голямото им навлизане в употреба. Противно на очакванията, че престъпниците стават все по-изобретателни, за да се справят с все по-добрите защити на модерните банкови карти, оказва се, че най-честата причина за източване на карта е в непредпазливостта на потребителите. „Напоследък са много чести случаите на изгубени и откраднати карти, с които е злоупотребено.

С една карта е възможно да се злоупотреби и директно да се изтеглят суми само ако е ясен и ПИН-ът на картата. При нас много често се случва, клиенти, на които са откраднати портфейлът или чантата, държат ПИН-а в портфейла или чантата или записан в мобилния телефон, очаквайки че като е записан по по-различен начин няма да може да бъде открит. Но практиката показва, че открадната карта с въведен ПИН в мобилния телефон много лесно бива разкрит от престъпниците и се злоупотребява с нея“, казва Славка Вълкова, директор на управление „Карти“ в една от водещите банки у нас.

Ако картата на потребителя е източена, какво трябва да направи?

„Първото нещо е да подаде искане в банката. Тя има възможности да направи разследване за това по какъв начин е злоупотребено с картата, по какъв начин тя е била фалшифицирана и дали самият картодържател не е забравил за транзакцията, която е направил, или е чул, че банките възстановяват суми и се опитва да възстанови своя транзакция, тъй като имаме дори и такива случаи. Ако банката установи, че картата е фалшифицирана, поне нашата банка възстановява цялата сума. Независимо каква е тя. Наше задължение е да предоставим на нашите картодържатели сигурен продукт“, каза Вълкова.

Румен Миленов е един от потребителите, които е станал жертва на измама със своята карта. Той е клиент на друг водеща банка у нас и подаде сигнал в Дарик, след като от финансовата институция отказали да му възстановят източената сума.

„Бяха ми направени шест транзакции от Доминиканската република, бяха ми взети пари от кредитната карта. Това беше през нощта на 26 срещу 27 септември. На 27 септември ми се обади човек и ми каза, че е направена транзакция. Пита ме къде съм. Казвам, че съм в България. Става дума за петдесет и няколко евро, 106 лева. Казва ми добре, блокирам ви картата, ясно е, че не сте вие, пуснете молба. Пуснах молба както си трябва и ми казаха, че до един месец ще ми бъдат изплатени парите, защото е доказано, че не съм аз. Минаха петнадесет дни, обадих се, не били взели решение. Чаках месец, обадих се онзи ден и те ми казаха: банката реши да не ви изплащаме парите, защото щом са под 300 лв., по еди кой си член не дължим пари. Попиха каква е логиката под и над 300 лв., как няма да ми ги върнат, то е доказано. Отговориха ми, че такова е решението. Просто онемях“, разказва Миленов.

В крайна сметка източената сума по сметката на Миленов е възстановена, след като е заплашил банката с разгласяване на случай. Според Закон за платежните услуги и платежните системи (задължения за ползвателя на платежни услуги по отношение на платежните инструменти и отговорностите на доставчика и платеца при неразрешени платежни операции според закона – виж по-долу) обаче банката не е била длъжна да възстанови сумата, ако тя не надвишава 300 лева.

„Тоест картодържателят не може да бъде ощетен с повече от 300 лв. но той пък е необходимо да понесе 300 лв. В случай на източване на неговата карта, тъй като той има задължението да пази картата си като добър стопанин“, обясни Славова.

Сумата 300 лева е приблизително 150 евро и е определена и от европейското законодателство. Богомил Николов от „Активни потребители“ обаче бе категоричен, че банката трябва да възстанови цялата сума, независимо каква е тя.

„Правата на потребителя в случая са много големи, тъй като държателят на платежния инструмент е длъжен да възстанови средствата, след което той трябва да докаже, ако евентуално е извършена злоупотреба с този платежен инструмент. Тъй като единственото и най-важно задължение на потребителя е ако да кажем изгуби своята банкова карта или по някакъв начин тя му е открадната, той трябва незабавно да уведоми банката, собственикът на картата. Оттам нататък неговата отговорност е изпълнена и всички евентуални щети, които може да понесе, трябва да бъдат за сметка на банката“, каза Николов.

Някои банки предлагат и застраховка, която покрива щетите при евентуално източване на картата. Сумата е под 24 лева, което прави по-малко от два лева месечно.

„Застраховката покрива тези 300 лв., за които законодателството вменява на картодържателя да понесе, самоучастието“, обясни Славова.

В застрахователния пакет влиза и покриване на такса за документи, ако и те са откраднати заедно с портфейла например. Но тъй като най-добре е да не се стига до използването на застраховката, ето и най-важното правило: при ползване на картата при теглене от банкомат задължително да се закрива ПИН-а. „Тъй като дори картата да е фалшифицирана при неналичие на ПИН, с нея не може да се злоупотреби. Затова ние препоръчваме при всяко теглене задължително да се закрива с ръка при момента на въвеждане на ПИН-а“, казва Вълкова.

Със сигурност е наше задължение да пазим добре картите си, а и не е в интерес на банките те да бъдат източени. Повечето трезори биха се съгласили на споразумение с клиентите си и за по-малки от законовите суми, за да запазят доброто си име. Доколко обаче са защитени интересите ни, е друг въпрос. И ако европейското законодателство трябва да се синхронизира с българската действителност, нека погледнем цифрите. Ако 150 евро са около 10-20 на сто от една средноевропейска заплата например, то у нас 300 лева може и да се окажат цялата заплата или сума, равняваща се на две пенсии.

Из Закон за платежните услуги и платежните системи:

Задължения за ползвателя на платежни услуги по отношение на платежните инструменти

Чл. 53. Ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения:

1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване;

2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването;

3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани защитни характеристики, включително да не записва каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.

*  *  *

Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции

Чл. 57. (1) В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция.

(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва незабавно след приключване на процедурата по чл. 56, но не по-късно от 21 дни след получаване на уведомлението по чл. 55.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за електронни пари, освен ако доставчикът на платежни услуги на платеца няма възможност да блокира платежната сметка или платежния инструмент.

*  *  *

Отговорност на платеца за неразрешени платежни операции

Чл. 58. (1) Разпоредбата на чл. 57 не се прилага и платецът понася загубите, свързани с всички неразрешени платежни операции, произтичащи от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента, до максимален размер, договорен между доставчика на платежни услуги и ползвателя, но не повече от 300 лв.

(2) Платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 53 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им.

(3) След уведомяване по реда на чл. 53, т. 2 платецът не понася никакви имуществени вреди, произтичащи от използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, с изключение на случаите, когато платецът е действал чрез измама.

(4) Ако доставчикът на платежни услуги не осигури подходящи начини за уведомление по всяко време за изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент съгласно изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4, платецът не носи отговорност за имуществените вреди, произтичащи от използването на този платежен инструмент, с изключение на случаите, когато платецът е действал чрез измама.

(5) Алинеи 1 – 4 се прилагат и за електронни пари, освен ако доставчикът на платежни услуги на платеца няма възможност да блокира платежната сметка или да блокира платежния инструмент.

Автор: Марта Младенова, DarikNews.bg

Новият бизнес-цикъл започна с умерена активност на банките. Раздвижване се наблюдаваше както при депозитните, така и при кредитните им продукти. Активността на трезорите не измени на досегашната линия и отново корекциите бяха в същата посока, а именно понижения на лихви – както по . . . → прочети цялата статия: Поевтиняват заеми и падат лихвите по депозити през 2010 / 2011]]>

Поевтиняват заеми и падат лихви по депозити през 2010 / 2011

Новият бизнес-цикъл започна с умерена активност на банките. Раздвижване се наблюдаваше както при депозитните, така и при кредитните им продукти. Активността на трезорите не измени на досегашната линия и отново корекциите бяха в същата посока, а именно понижения на лихви – както по кредити, така и по депозити. И през септември банките бяха по-активни в корекциите си по спестовните си продукти, като кредитните леко изоставаха. Независимо от това имаше положителни промени както при ипотечните, така и при потребителските заеми.

Срочни депозити

Месец септември се оказа по-активен за разлика от предходния август по отношение на промени на банките по срочни депозити. Осем на брой бяха банките, които коригираха лихвите си, като и този път общата тенденция към понижаване на лихвените равнища се запази. Въпреки това две от банките повишиха (макар и плахо) лихвите по промоционални предложения. Не липсваше и възникване на напълно нови предложения. Всички тези индикации са ясен признак, че банките бяха активни през изминалия месец септември.

Считано от 01.09.2010 г. Тексимбанк започна предлагане на нов промоционален депозит, нар. „Тексим Есен 2010”. Валутите, в който депозита може да бъде сключван са BGN и EUR. Лихвеният процент, който банката предоставя се определя в зависимост от срочността на депозита (3 или 6 месеца). В BGN годишната лихва по тримесечния депозит е 6.85%, а за срок от 6 месеца нараства на 7.23%. В EUR лихвата за 3 месеца е аналогична, като депозита в BGN, а за 6 месеца тя е 7.20% на годишна база. Лихвата се изплаща на падеж, като съществува възможност за довнасяне на допълнителни суми. Посочените предложения са промоционални до 30.11.2010 г.

Само няколко дни по-късно ОББ промени лихвите си по стандартните срочни депозити. Депозитите в BGN за срок от 1, 3 и 6 месеца продължиха да се предлагат с 0.50 п.п. по-ниски лихви. В EUR депозитите най-чувствително се понижиха лихвите по 3 и 6-месечните срочни депозити, като понижението беше с около 0.40 и 0.60 п.п. В щатска валута депозитите останаха непроменени. Авансовият депозит „Сега” също беше с понижени лихви, като в BGN лихвата се понижи с 1.00 п.п. за 3 и 6 месеца. В EUR пък корекциите бяха двойно по-ниски, като лихвата се понижи с 0.50 п.п. Трезорът стартира предлагане на нов депозит „Сега” в щатска валута, при който годишната лихва може да достигне до 4.50%.

От 07.09.2010 г. банката с едни от най-атрактивни лихви на пазара по срочни депозити (ПИБ) понижи предоставяните лихви по част от тях. Тримесечният „Супер депозит” продължи да се предлага с 0.30 п.п. по-ниски лихви, като новия размер на годишната лихва вече е 6.70%. Корекциите не подминаха и „Свободен депозит”, при който лихвата се понижи с около 1.00 п.п. приблизително за част от лихвените периоди. Успоредно с това трезора започна предлагане на нов шестмесечен депозит, нар. „Есен”. Лихвата на годишна база за спестявания в BGN и EUR е 7.00%, а в щатска валута – 4.20%.

В средата на изминалия месец септември Юробанк И Еф Джи България също промени предоставяните лихвени проценти по 3 от предложенията си по срочни депозити. Посоката на корекция и този път беше понижение на лихвените нива. Едногодишният депозит „Рента” продължи да се предлага с 0.50 п.п. по-ниски лихви. Корекцията не засегна депозита в EUR, а този в USD беше с 0.25 п.п. понижена лихва за суми на депозита над 30 000 USD. Едногодишният депозит „Активни пари” също беше коригиран, като понижението на лихвата в BGN беше с около 0.50 и 1.00 п.п. по периоди. В останалите валути бяха запазени лихвените равнища. Последното предложение, което беше променено беше 4-месечния стандартен срочен депозит, като тук понижението беше с 0.50 п.п. и засегна и двете валути на депозита.

Една от банките, която повиши предлаганите лихви по част от срочните си депозити през изминалия месец беше МКБ Юнионбанк. В края на месец септември трезора увеличи лихвата за срок от 6 месеца по депозит „Отличен 6”. Увеличението обаче беше само за депозити в EUR, където лихвата се повиши с 0.35 п.п.  При 12-месечния „Супер депозит” лихвите се повишиха и за двете базови валути. В BGN доходността нарасна с 0.25 п.п. (от 6.00% на 6.25%), а в EUR с 0.30 п.п. (от 4.70% на 5.00%). Успоредно с това трезора започна предлагане на нов 6-месечен срочен депозит, нар. „Депозит Фест”, предлагащ се в трите базови валути – BGN, EUR и USD. Годишната лихва в BGN е 7.00%, тази в EUR 5.75%, а в щатска валута – 4.00%. Особеното при този депозит е, че клиента избира кога да получи лихвата, като се предлагат три варианта: авансово, на падеж и на предварително определена дата.

От 20.09.2010 г. Райфайзенбанк въведе нови по-високи лихви по промоционалните си стандартните срочни депозити за физически лица. Успоредно с това вместо промоцията по 6-месечните стандартни срочни депозити, трезора стартира нова по тримесечни в BGN и EUR. Трезорът увеличи лихвите по дванадесетмесечните промоционални срочни депозити, като повишението беше с 0.50 п.п., както за депозити в BGN, така и за тези в EUR. Новите промоционални лихвени проценти са валидни за депозити, открити до 17.10.2010 г. Депозит „3+3” също се оказа с по-високи лихви. В BGN лихвите се повишиха с 0.25 п.п. и за двата тримесечни лихвени периода, а в EUR увеличените беше двойно по-високо и отново засегна всички лихвени периода на депозита.

На 23.09.2010 г. Банка Пиреос България започна предлагане на нов 4-месечен срочен депозит. При него лихвата се изплаща на падеж, като в BGN тя е 7.25%, в EUR 6.50% и в USD – 5.50%  годишно. Довнасяне на допълнителни суми се допуска, като минималната сума за откриване на депозита е 500 лв./ 250 EUR или USD.

В последния ден от месец септември Прокредит банк коригира лихвите си по голяма част от спестовните си продукти. И този път корекциите бяха в посока намаление, като трезора повече понижи лихвите по депозити в EUR, отколкото тези в BGN. При стандартните срочни депозити на банката най-чувствително беше понижението при тримесечните депозити, където лихвата се понижи с 1.25 п.п. за депозити в BGN и с 1.75 п.п. за тези в EUR. В щатска валута понижението беше с около 0.80 п.п. по срочности на депозита. При гъвкавия депозит „ПроВлог” отново най-осезаемо се оказа намалението на лихвата по тримесечни депозити. В BGN за този срок то беше с 1.25 п.п., а в EUR с 1.50 п.п. При депозит „ПроАванс” пък лихвите се понижиха с около 0.75-1.00 п.п. в BGN и с малко повече (около 1.25-1.50 п.п.) в EUR.

Потребителски кредити

Плахи, само при една банка, бяха промените по потребителските заеми през септември. Трезорът, който обяви такива беше Societe Generale Експресбанк. Банката представи промоционалните си условия по потребителски кредит „Експресо”. До  31 октомври 2010 г. всички кандидатури за заем ще бъдат без такса за кандидатстване и управление. Заедно с кредита банката ще предлага и овърдрафт без такса за първата година.

Жилищни и ипотечни кредити

Отминалият месец септември стартира с корекции по жилищните заеми на Societe Generale Експресбанк. Това, което предложиха от трезора бяха по-ниски лихви. С 1 процентен пункт са по-ниски вече те за левовите заеми. Поевтиняха разбира се и евровите, но по-малко. Там пониженията бяха в границите 0.10-0.40 п.п. в зависимост от срока на кредита.

Юробанк И Еф Джи България също беше част от банките с подобрени условия по своите продукти. Следвайки тази тенденция трезорът предложи нови, по-атрактивни лихвени нива по своите кредити. Така най-популярният продукт в евро на банката с промоционална лихва за първите 2 години „Сигурен дом” при превод на работна заплата поевтиня с 0.45 п.п. Промените засегнаха само лихвите след промоционалния период. От своя страна кредитът в лева с плаваща лихва за целия период поевтиня с 1.20 п.п. при финансиране до 70% и с 1.50 п.п. при финансиране над 70%.

На 20.09.2010 г. изтече промоцията на ОББ за 50% по-ниска такса за усвояване на кредита. След края на промоцията, таксата се върна на предишното си ниво от 1.50%.

Новости през септември научихме и от Райфайзенбанк. Банката получи кредитна линия в размер на 20 млн. евро от Европейският фонд за Югоизточна Европа за финансиране на ремонти и покупки на жилища. Заемите по кредитната линия ще се отпускат само в евро. Лихвата за заеми до 15 години е 7%, а за по-голям от този срок – 7.40%. Лихвата е базирана на ЮРИБОР.

Нов продукт предложиха и от Банка Пиреос България. Наречен е „Собствен дом”. Основните му параметри са: размер до 240 хил. лв. (равностойността в евро), максимален срок – 35 г., когато заемът е в лева и 30 г., когато е в евро. Лихвените проценти са както следва:

• За заеми в лева – 8.50% за първите 2 години, 10.50% за останалия срок;
• За заеми в евро – 6.40% за първите 2 години, 8.40% за останалия срок.

Статистика „Лоши кредити“

_{Изт.: БНБ и изчисления на МОИТЕ ПАРИ. Данните са към 31.08.2010 г.}

Застраховка „Автокаско” и ГО

В първия ден от изминалия месец Армеец удължи срока на промоционалната кампания по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Промоцията предоставя възможност за ползване на отстъпка в размер на 30% от основната премия при еднократно плащане на премията за МПС, чиито собственици са на възраст над 25 години.

На 31.08.2010 г. изтече и промоцията по „Армеец – Лято” и от 01.09.2010 г. влезе в сила нова Тарифа по застраховка „Каско”. Промоцията с по-ниски тарифни числа беше преустановена , като компанията промени и групирането на МПС в зависимост от срока на експоатация и застрахователната сума на МПС. Тези параметри станаха водещи при определяне на премията по застраховката. По отношение на отстъпките:

1. беше въведен нов вид отстъпка за новозастраховано МПС от 10%;
2. въведена е скала на отстъпките за подновяване без щети за трета и всяка следваща година, като отстъпката е 10%

Относно завишенията:

1. променено е завишението на премията за таксиметрови автомобили и вече е до 50%;
2. въведена е скала за завишение при наличие на щети през предходната година

Считано от 10.09.2010 г. БГ Имоти въведе нова Тарифа по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Промяната е свързана със значително повишение цената на застраховката за товарни автомобили, седлови влекачи и автобуси. Компанията официално обоснова това увеличение с рязкото влошаване на квотата на щетите в тези групи. Тази закономерност била валидна и за останалите застрахователни компании, споделиха от компанията.

Индекси МОИТЕ ПАРИ

3-мес депозити – BGN

През изминалия месец три от банките, участващи в Индекса понижиха най-добрите си предложения, а две от тях ги подобриха. Трезорите, които влошиха офертите си са: ПИБ, ПроКредит Банк и ОББ. Най-чувствително се оказа понижението по тримесечни стандартни срочни депозити на ПроКредит Банк, където лихвата се понижи с 1.29 п.п. Като цяло това не изигра голяма роля в стойността на Индекса, главно поради ниския относителен дял, който заема банката в него. Противно на очакванията две банки увеличиха предлаганите лихви. Това бяха Райфайзенбанк и Тексимбанк. Първата банка повиши с 0.26 п.п. лихвата по депозит „3+3”, а Тексимбанк стартира нов промоционален депозит, който е с 0.63 п.п. по-висока лихва от съществуващото предложение. В крайна сметка обаче към края на месец септември стойността на Индекса в тази валута се понижи с 0.09 п.п., за да достигне стойности от 4.61%.

3-мес депозити – EUR

В тази валута Индекса претърпя по-чувствителни корекции, отколкото този в BGN. Тук отново 3 на брой бяха банките, които понижиха лихвите си. Това отново бяха ПИБ, ПроКредит Банк и ОББ. ПИБ понижи лихвата по най-доброто си предложение за срок от 3 месеца с 0.32 п.п., а при ОББ корекцията беше с 0.62 п.п. Най-значимо обаче се оказа и този път понижението на лихвата по тримесечния стандартен срочен, където лихвата се понижи с 1.78 п.п.  Банките, участващи в Индекса, които подобриха най-добрите си оферти бяха Тексимбанк и Райфайзенбанк. Това обаче на успя да спре спада на Индекса и неговата стойност се понижи с 0.16 п.п., за да достигне стойности от 3.98%.

Потребителски кредити с поръчител и без поръчител

Месец септември отмина, без да предложи нови тенденции в посоката на движение на двата индекса. Единствено с корекция в посока надолу беше индексът по потребителски кредити без поръчител. Той се понижи до ниво от 18.84% [виж графика], което е 21 б.п. по-ниско от предходния месец. По-ниската стойност се дължи на промоционалната кампания на Societe Generale Експресбанк, при която заемите, които се отпускат за без такса за кандидатстване и управление на кредита.

Другият индекс запази стойността от август – 17.57% [виж графика].

Ипотечни кредити – BGN

За пореден месец индексът отбелязва понижение. Този път с 17 базисни пункта и достига ниво от 10.48% [виж графика]. През изтеклия септември три бяха банките, които повлияха стойността му, като две от тях съдействаха за понижението му и една беше със завишени параметри в края на месеца. С по-добри условя бяха Юробанк И Еф Джи България и Societe Generale Експресбанк. Единствената банка с леко влошени параметри беше ОББ.

Ипотечни кредити – EUR

Индексът в евро също се понижава, с 12 б.п. Новото ниво на показателя е 9.20% [виж графика]. За разлика от левия индекс, при евровия се наблюдаваше по-голяма динамика. Пет бяха банките, които оказаха влияние върху показателя, като само една от тях беше с негативно влияние.

Банките с по-добри предложения бяха Банка Пиреос България, Юробанк И Еф Джи България, Райфайзенбанк и Societe Generale Експресбанк. И при евровите заеми отново ОББ беше тази, която леко влоши своите параметри в края на месеца.

източник

Продължава намаляването на лихви по нови кредити, но тенденцията не е толкова категорична. През октомври 2010 г. средният лихвен процент по бизнес кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, спада спрямо октомври на предходната година с 0.82 процентни пункта до 9.81%. Заемите в евро са поевтинели за същото . . . → прочети цялата статия: Новите ипотеки по-изгодни от старите]]> Новите ипотеки по-изгодни от старите

.

Продължава намаляването на лихви по нови кредити, но тенденцията не е толкова категорична.
През октомври 2010 г. средният лихвен процент по бизнес кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, спада спрямо октомври на предходната година с 0.82 процентни пункта до 9.81%. Заемите в евро са поевтинели за същото време с 1.04 пр.п. до 8.88%, съобщи БНБ.

Средният лихвен процент по кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, намалява с 0.34 пр.п. до 7.16%, а по тези, договорени в евро, се повишава с 0.48 пр.п. до 8.12%.

Спрямо предишния месец поевтиняват малките кредити, а тези над 1 млн. евро поскъпват, като при кредитите в  евро повишението е с 0.44 пр.п.

Средната лихва по новите потребителски заеми в лева спада за последните 12 месеца с 1.28 пр.п. до 12.39%. По-голямо е понижението по жилищните кредити в левове – с 1.60 пр.п. до 8.59. По-евтини са и жилищните кредити в евро – с 0.32 пр.п. до 8.02%, а лихвите другите кредити в левове са паднали с 0.68 пр.п. до 12.01%.

На месечна база намаляват процентите по кредитите за потребление в

левове и по жилищните кредити в евро (съответно с 0.04 и 0.37 пр.п.), а се увеличават по жилищните кредити в левове (с 0.15 пр.п.)

Старите потребителски кредити са с лихва 12.34% (почти колкото новите) и интересното е, че те растат на годишна база. Останалите кредити са поевтинели, но по-слабо, отколкото новите кредити. Лихвата по старите ипотеки е средно 9.31% в лева и 8.11% в евро. И в двата случая те са по-неизгодни от новите жилищни кредити. БНБ обаче не дава данни за Годишен процент за разходите по старите заеми, така че не могат да се правят категорични изводи.

Източник News.dir.bg

В края на октомври 2010 г. кредитите за неправителствения сектор общо са 51.399 млрд. лв. Годишният им ръст е 1.4% при 1.6% месец по-рано, съобщава БНБ. Като се извадят лошите и преструктурирани кредити обаче ръстът изчезва.

С 5.9% са нараснали проблемните заеми само за месец, показва . . . → прочети цялата статия: Лошите кредити скочиха, добрите намаляха]]> Лошите кредити скочиха, добрите намаляха

В края на октомври 2010 г. кредитите за неправителствения сектор общо са 51.399 млрд. лв. Годишният им ръст е 1.4% при 1.6% месец по-рано, съобщава БНБ. Като се извадят лошите и преструктурирани кредити обаче ръстът изчезва.

С 5.9% са нараснали проблемните заеми само за месец, показва статистиката. Те вече са почти 7 млрд. лв. , а увеличението се дължи най-вече на лошите и преструктурирани кредити за фирми. За една година проблемните заеми за бизнеса и домакинствата са се удвоили, а редовните заеми са с 6% по-малко.

Общо експозициите по кредити за фирми се повишават с 2.2% на годишна база през октомври и в края на месеца достигат 31.485 млрд. лв. (44.5% от БВП).

Кредитите за домакинства са 18.981 млрд. лв. (26.9% от БВП) в края на октомври 2010 г. Те намаляват с 0.2% спрямо същия месец на 2009 г., докато през септември все още имаше ръст на годишна база. Има ръст при жилищните заеми (с 3.7%), докато потребителските и другите кредити намаляват.

В края на октомври  депозитите на неправителствения сектор са 41.761 млрд. лв. (59.1% от БВП). Годишният им темп на прираст е 7.2%, уточнява БНБ. Депозитите на Нефинансови предприятия са 12.109 млрд. лв. (17.1% от БВП) в края на октомври т. г. На годишна база те намаляват с 0.9%. Депозитите на граждани са 26.173 млрд.лв. (37% от БВП) в края на октомври 2010 г. Те нарастват с 12.5% спрямо същия месец на 2009 г.

Източник